„ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА“

0
128

„ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА“
1. Как се изявяват героите в развитието на случката?
Героите на баладата „Троица братя града градяха“ са
поставени в драматична ситуация, в която всеки трябва да
направи своя избор. При това не между доброто и злото, а
между доброто и по-доброто, ценното и по-ценното, значи-
мото и по-значимото. От една страна са чест, дълг, дос-
тойнство, а от друга — човешки живот, силно и чисто
любовно чувство, свят майчински дълг.
Тримата братя-строители са се наели да построят кра-
сив белокаменен град, но изграденото денем „по ясно
слънце“ се разрушава „по месечина“. За да омилостивят
силите на мрака и да защитят името си на майстори,
братята вземат тежко решение — по стародавна традиция
да принесат жертва, да вградят невестата, която дойде
най-рано на строежа. Известният фолклорист Димитър
Маринов отбелязва: „Нарича се, кой дойде утре най-рано
и пръв да споходи майсторите, тогова ше зазидаме.“ Така-
ва е народната традиция — в жертва за курбан или берекет
се принася първото мъжко агне, раздават се първите ябъл-
ки „петровки“ или първите узрели чепки грозде. Но най-
голямото изпитание е да се направи избор, когато трябва
да се даде човешка жертва. Може би така хората са искали
съдбоносното решение да бъде предоставено на случай-
ността. Възможно е и да е израз на вярването, че в жертва
при зазиждане се принася млад, красив, добър човек, та
духът-пазител на градежа да е добър, а изграденото —
трайно и красиво. И винаги най-рано идва невестата, коя-
то е най-ранобудна, най-работна и добра домакиня, най-
любеща съпруга.
Трагичната ситуация на вграждането се подсилва от
измяната на двамата братя, които съобщават на съпругите
си за сторения сговор. Така предварително обричат Стру-
на невяста да остане единствената възможна жертва. Ако
потърсим мотивите на поведението на Струнинитс девери,
навярно ще се опитаме да ги разберем. При тях е надделя-
ла съпружеската любов и чувството за дълг към семейст-
вото. В постъпката им има желание да запазят живота на
любимите си невести, майки на децата им. Може поведе-
нието им да е обусловено от съзнанието, че самият ритуал
на вграждането е безсмислен и варварски жесток. Но едно
е безспорно — има нещо жалко и грозно в егоистичния
страх, предизвикал измамата. Очевидно народният певец
не идеализира патриархалното общество, а отразява слож-
ните и противоречиви взаимоотношения, които не винаги
са братски дори между братя. Явно е, че и дадената дума
на майстор, строителната чест не за всички има еднаква
тежест.
Струниният съпруг е предпочел да удържи дадената
дума, готов е да даде свидна жертва, но да бъде завършен
строежът. Почтен е към братята си и към честната си дума
на майстор и човек. Той също милее за младата си невеста
и за малкото си дете, но това не е причина да пренебрегва
съвестта си. Като въздишка се изтръгва топлото обръще-
ние: .„Ой, Струно, Струно, млада невясто“, защото той
добре я познава и е уверен, че тя е работна и пъргава и
най-рано ще донесе „прогимка“. Младият майстор заръчва
на Струна да свърши много работа, но в същото време
подчертава, че всичко трябва да стане навреме — „рано
подрани“, „ранни хлебове“, „ранна прогимка“. Той не иска
да предрешава събитията. Трогателен и мил е опитът му
да разреши сложната ситуация така, че да спаси либето си
и да остане верен на дадената дума.
Като на кръст е разпъната душата на младия майстор,
но той остава докрай верен на дадената дума. Дори и в
най-драматичния момент — когато Струна невяста идва
на строежа — заменя страшната истина с една красива
илюзия, но не издава тайната на сговора.
Ой Струно, Струно, млада невясто,
изпуснал съм си срсбърен пръстен,
сребърен пръстен със червен камък —
изпуснах си го в Бялаго града!
Литературният изследвач Цветан Минков отбелязва, че
тези думи се възприемат и като последен опит още малко
да се задържи Струна, да се забави. Сякаш нарочно е
усложнено обръщението „Ой Струно, Струно, млада не-
вясто“ и е повторен глаголът „изпуснал съм си“, „изпуснах
си го“. Сякаш нарочно е вмъкната и незначителната под-
робност — „с червен камък“. Обредният смисъл на годеж-
ния пръстен е да затвори в кръг съдбите на двама млади.
Да се изгуби или изпусне той, означава, че е надвиснала
заплаха над семейството. Струниното либе се опитва да
предупреди младата невяста за грозящата опасност и едно-
временно с това да отложи страшния миг, още малко да
погледа любимия човек.

2. Защо са различни преживяванията на Струна и на
либето й в мол1ентау когато тя скача в основите на граде-
жа?
Рано отива Струна на Бяла града, щастлива, че е изпъл-
нила заръките на съпруга си и очаква той също да е дово-
лен от нея. Вместо това, когато я вижда:
нейното либе ником уникна,
ником уникна, сълзи’зарони.
До този момент той се е надявал, че може друга невяста
да дойде първа. Сега илюзиите внезапно рухват. Угасва и
последната искрица от надеждата му, че тъкмо Струна
няма да бъде жертвата. Тежкото душевно състояние на
героя народният певец е предал лаконично и пестеливо, с
един само поетически рисунък — мълчаливите мъжки
сълзи.
С удивително майсторство е уловен мигът на Струнина-
та изненада. В песента е отбелязано, че „тя си на либе тихо
говори“. Но внимателният читател или слушател ще забе-
лежи в този тих глас истинско емоционално и смислово
богатство. Тихо говори Струна, защото е смутена от мъка-
та в очите на любимия човек и искрено съпреживява него-
вото страдание. Приглушен е гласът на младата невяста и
заради недоумението, че вместо с добра дума и блага ус-
мивка той я посреща с обронена глава и мъжки сълзи. Но
може би тя говори тихо, защото сърцето й подсказва, че
става нещо скрито, промъква се в душата й предчувствие
за тайния сговор.
Въпросът на Струна „Оти ми, либе, ником уникна?“ е
всъщност опит да се проникне зад стената на мълчанието
и там да се потърси причината за мъжката тъга. Психоло-
гически мотивирани са усилията на младия майстор да
скрие истинската причина. Той не може да й каже за
предстоящото вграждане, не само защото би разкрил сго-
вора, а и защото не би могъл да понесе изгарящата болка
от мъката и укора в очите й.
В динамиката на поетическия разказ отново следва ряз-
ка смяна в душевното състояние на Струна невяста. Недо-
умението и почудата, съмнението и предчувствието за беда
се превръщат в радостна готовност да намери пръстена:
Ой либе, либе, Струнино либе,
рипна ще Струна, извади ще го.
Тя нито за миг не се съмнява в неговите думи и тръгва
към основите на Бяла града. В този момент емоционално-
то напрежение достига най-високата си точка — кулмина-
ция на чувствата и действието. Струна невяста с готовност
и радост доказва съпружеската си обич и преданост, раз-
крива прекрасната си духовна същност. Сърцето на мла-
дия майстор се разкъсва от болка, но човешкото му дос-
тойнство и чест не му позволяват да постъпи подло.

3. Защо песента за Струна невяста е ба^гада?
Песента е балада, защото в нея е отразено драматично
събитие — вграждане на жив човек в строеж. Изследвачи-
те на мотива за вграждане (М. Арнаудов, А. П. Стоилов,
П. Динеков, Л. Парпулова, Д. Маринов и др.) сочат, че по
нашите земи е по-разпространена традицията да се вграж-
да сянката на човек (като се измери и мярката се постави
в зидовете). Но вярването за вграждане на жив човек е
широко разпространено. Навярно поради своята абсурд-
ност и жестокост то е поразявало съзнанието и е предиз-
виквало въображението, защото вграденият става душа на
градежа, но всъщност е невинна жертва.
Като вик от разкъсваща душевна болка се извисява
последната молба на Струна:
Ой, стрици, стрици, същи девери,
изградете ме от дясна страна,
от дясна страна на Бяла града,
та да си храня малкото дете,
малкото дете със ирясно мляко.
Вградената невяста разбира съдбата си и знае, че е
жертва на поверие, но тя не може да се противопостави и
се примирява с тежкия си жребий. В последните й мигове
няма думи, отправени към младия съпруг. Тя сякаш не
може да му прости, че е приел страшните условия на
таиния сговор. Останал верен на дадената дума, той всъщ-
ност е погазил съпружеската любов, разрушил е хармони-
ята на семейната цялост.
İ ероите в песента са поставени пред тежко изпитание
— да направят преоценка на вековни ценности. И всеки
взема решение според собствената си ценностна скала и
представа за доброто. Двамата братя погазват дадената
дума, но запазват живота на любимите невести. Струнино-
то либе доказва високата си нравственост на майстор-
строител, но изгубва майката на детето си. Само Струна
няма право на избор, но остава докрай нравствено красива.
Не проронва укорна дума или проклятие, с достойнство
приема съдбата си.
Характерно за баладите, които разкриват смърт при
необичайни обстоятелства (неизлечима болест, вгражда-
не, вкаменяванс и пр.) е, че жертвата притежава високи
човешки добродетели. Макар и пестеливо обрисуван, об-
разът на Струна невяста с ярък. и обаятелен. Чрез него
народният певец постига поетическо обобщение за нрав-
ствения облик на българската жена, която е духовна опора
на семейството. Нейната вссотзивчивост и чувствителност
са намерили художествен израз и в името Струна. Не е
случаен и фактът, че народният певец не назовава с лично
име нито един от другите персонажи, те са „Струнини
девери“ и „Струнино либе“, т.е. назовани са чрез нея.
Баладичният характер на песента най-ярко проличава в
края, когато след трагичния завършек се поражда надеж-
дата за своеобразно продължаване на живота след смърт-
та. Вградена е невястата на майстора, а майката ще остане
и след гибелта си. Майчинското чувство се оказва по-сил-
но от смъртта. Последното желание на обречената май-
ка е:
та да си храня малкото дете,
малкото дете със прясно мляко.
Безропотно приема Струна волята на съдбата, отредила
й жребия да слепи с кръвта си разсипващите се зидове.
Сякаш не жали тя и за собствената си погубена младост,
за безвъзвратно отишлото си щастие. Святото майчино
чувство й диктува единствената грижа — да откърми де-
тенцето си. И ако по белите стени на Бяла града се появят
бели капки, певецът знае, че Струна храни „малкото дете
със прясно мляко“.

avatar
  Subscribe  
Bildir